Зъбни импланти – какво е добре да знаете преди да се решите

Преди да вземете решение за поставянето на зъбни импланти е добре да се информирате, за да сте подготвени както за хирургичната интервенция, така и за възможностите относно бъдещите ви зъби и вашият ангажимент към тяхното поддържане.

Какво представлява денталния имплант?

Зъбният имплант е титаниев елемент, който се поставя посредством хирургична операция в костта на челюстта с цел да замести корен на липсващ зъб. Имплантът поддържа дентални протезни конструкции  в т.ч. зъбни корони, зъбни мостове, зъбни протези. Процесът на имплантиране протича най-общо в два етапа. През първия етап се поставя зъбния имплант, а през втория се надгражда със зъбна конструкция. Приемането на зъбния имплант от човешкия организъм е свързано с биологичния процес наречен остеоинтеграция.  Казано по друг начин това е изграждане на фина връзка между импланта и костта на челюстта.

Какво е важно преди поставянето на зъбните импланти?

Успешното поставяне и прирастване на зъбния имплант зависи от здравословното състояние на съответния човек, приеманите лекарствата, влияещи на процеса на осеоинтеграция и състоянието на тъканите в устата – костната и гингивата.

Зъболекарят преценява натоварването, което зъбният имплант и протезната конструкция трябва да носят при нормална употреба. Планирането на броя и мястото на поставянето на денталните импланти е от ключово значение за дългосрочното използване на зъбните импланти и протезните конструкции, тъй като биомеханичните сили и натоварване по време на дъвчене са значителни.

Предпоставка за успешна остеоинтеграция е наличието на здрава кост и здрави венци. Тъй като и двете могат да атрофират след изваждането на зъб, понякога може да се наложи предварителна подготовка, като повдигане на синусите и присаждане на кост с цел възстановяване на алвеоларния гребен.

Какви зъбни конструкции могат да се поставят върху имплантите?

Върху импланта могат да се поставят неподвижни или подвижни зъбни конструкции.  При вариант на неподвижна протеза (зъбна конструкция) зъбите са фиксирани и пациентът не може да ги вади от устата. Подвижите протези могат да се свалят от пациента. За връзка между импланта и зъбната конструкция, независимо каква  е тя,  се използва свързващ конструктивен елемент, който се нарича абатмент. Той се фиксира неподвижно към импланта.

Какви са рисковете и усложненията при протезиране със зъбни имплант?

Рисковете и усложненията при протезирането с импланти се разделят на три групи. Първият тип се случва в хирургичния етап, при който може да се получи обилно кървене или засягане на нерв. Вторият тип са през първите 6 месеца, когато може раната да се инфектира или да е неуспешен процеса на остеоинтеграция. Третият тип са рискове и усложнения в дългосрочен план, при който може да се получат счупвания или възпалителни процеси, които да доведат до загуба на денталния имплант.

Какво е медицинското приложение на зъбните импланти?

Основното приложение на денталните импланти е да поддържат зъбните протезни конструкции. Модерната имплантология използва осеоинтеграция – биологичен процес, при който костта се сраства с повърхности от специфични материали като титании или биокерамики. Интегрираният с костта имплант може да носи натоварвания в продължение на години без да има увреждания.

Денталните импланти могат да се използват при един или повече липсващи зъби.

Зъбните импланти се използват за да поддържат и един или множество зъби от зъбни мостови конструкции с фиксирани или подвижни зъбни протези.

Обичайно броят на зъбите в зъбната конструкция, която се поставя, е по-голям от броя на имплантите върху които се фиксира. Де факто зъбната конструкция използва имплантите за опора, а участъците между имплантите се явяват висящи зъби. Постоянно фиксираният зъбен мост може да  замества както няколко зъба така и единични зъби. Фиксираната мостова конструкция може да замести и цялата дъга от зъби (всички зъби на конкретна челюст). Нарича се фиксирана мостова конструкция. И в двата случая говорим за фиксирана протеза, тъй като пациентът не може да я изважда от устата.

Зъбните импланити могат да се използват за поддържане и на подвижни протези. При тях пациентът може да сваля протезата сам. В тези случай абатментът е оформен като конектор (бутон, топка или магнит), към който се свързва долната част на подвижната зъбна протеза.

Какви са факторите при планиране поставянето на зъбните импланти?

Общи фактори, които се съобразяват

Планирането на денталните импланти се фокусира върху здравословното състояние на пациента, локалното здравословно състояние на лигавицата, зъбната челюст, размерът и разположението на костите на зъбната челюст, съседните и насрещните зъби. Има някой предпоставки, които изключват поставянето на зъбни импланти и други които увеличават риска от неуспешно имплантиране. При пациенти с лоша зъбна хигиена, пушачи и диабетици има по-голям риск от венечни заболявания, който въздействат на имплантите и са известни като пери-имплантитис. Това от своя страна увеличава вероятността в дългосрочен план за отхвърляне на зъбния имплант. Също така продължителна употреба на стероиди, остеопороза и други заболявания, които се отразяват на костите могат да увеличат риска от отпадане на денталния имплант.

Употребата на бифосфатни лекарства, които се използват при лечение на остеопороза също се взима под внимание, поради измененията в костната структура, до които водят.

Биометрични фактори при поставяне на зъбни импланти

Успешното поставяне на зъбни импланти следва да съобрази напрежението което импланта носи. Тъй като зъбният имплант няма чувствителност към натиск при отхапване, за разлика от живия зъб, се получава по-голям натиск. За да се компенсира това, разположението на зъбните импланти трябва да разпредели тези увеличени сили на натиск по протежение на зъбите протези, които поддържат. Напрежение, което е концентрирано на едно място може да доведе до счупване на мостова конструкция, компонент от импланта или загуба на костта, която е в съседство с денталния имплант.  Крайното местоположение на зъбните импланти се базира на биологични (тип кост, живи структури, здравословно състояние) и механични фактори. Дентални импланти поставени в по-тънка, по-здрава кост каквато е костта в предната част на долната челюст имат по-малка вероятност за отпадане сравнено с имплант поставен в кост с по-малка плътност като тази в задната част на горната челюст. Хора, които скърцат със зъби също увеличават натиска върху имплантите и респективно увеличават вероятността от отпадане на денталния имплант.

Хирургични процедури при поставяне на дентални импланти

Поставяне на зъбен имплант

Повечето системи за дентални импланти имат 5 основни стъпки:

1. Оформяне на тъканно ламбо: прави се инцизия (разрез) на тъканта надлъжно  над костта като разрезът разделя тъканта приблизително на две равни части. Те се явяват като клапи, които в последствие обгръщат поставения имплант. Има и друг метод, при който вместо разрез и оформяне на ламбо се прави малък отвор в тъканта с диаметъра на денталния имплант като се отстранява парче тъкан на мястото на поставяне на импланта.
2. Пробиване на костта с ниска скорост на въртене. След оформяне на меката тъкан и използване на хирургичен водач или стенд се правят прецизни пилотни отвори. Отворите се правят с ниска регулирана скорост за да се избегне изгаряния и некроза на костта в резултата на натиска.
3. Разширяване на отворите с ниска скорост на въртене. Пилотните отвори се разширяват с прогресивно по-широки борчета. Обичайно между три и седем в зависимост от широчината и дължината на денталния имплант. Процедурата изисква прецизност за да не се прегреят костните клетки и респективно увредят. Процедурата е съпроводена с използване на охлаждащ физиологичен разтвор или спрей.
4. Поставяне на денталния имплант:  Поставя се винта на импланта като се навива с прецизен наконечник като се внимава да не се травмира костта. При травмирана кост може да се получи остеонекроза (състояние, при което травмираната кост загива). Тя от своя страна е предпоставка за недобро свързване на импланта с челюстта или неуспешното интегриране на денталнния имплант.
5. Адаптиране на тъканта: Гингивата (тъкънта) се адаптира около импланта като образува плътна лента тъкан. Зъбният имплант може да остане под зарасналата лигавица, плътно покрит с тъкан. В този случай е необходима следваща хирургична процедура за откриване на денталния имплант след определено време.

 

Кога се поставят имплантите при екстракция на зъби?

Има различни подходи при поставянето на импланти след изваждането на зъби. Те са:

• - Веднага след изваждане на зъбите
• - След две до три седмици от датата на изваждане на зъбите
• - След три и повече месеца от датата на изваждане на зъбите.

Също така има различни варианти за поставяне на зъбите (зъбната протезна конструкция) върху имплантите: Те се класифицират по следния начин спрямо момента на фиксиране на импланта:

• - Поставяне веднага;
• - Поставяне след една до две седмици.
• - Поставяне след три и повече месеца.

Какъв е периода за прирастване на денталните импланти?

Стабилността на зъбния имплант зависи от неговото прирастване към костта , т.е от биологичния процес остеоинтеграция. Натоварването на импланта по време на биологичния процес на остеоинтеграция може да доведе до движение, а последното пречи на процеса на остеоинтеграция и увеличава вероятността за отпадане на денталния имплант. По тази причина се смята, че е необходим период от 3 до 6 месеца за процеса на интеграция, след което върху имплантите могат да се поставят зъби.

Последните изследвания показват, че първоначалната стабилност на импланта в костта е по-важна за успешното интегране на импланта, отколкото периода на зарастване (прирастване). Времето на зарастване не е константна величина, а зависи от плътността на костта, в която е поставен импланта и броя поставените импланти. Когато имплантът има издръжливост на усукване и е в шина с други импланти за оцеляването му не е толкова съществен периода на зарастване и кога ще се започне да се товари.

Поставянето на импланта може да мине през една или две хирургични операции.

При прилагането на методика с една хирургична операция имплантът се поствая така, че тъканта да зараства около него и имплантът остава открит.

При методиката с две хирургични операции имплантът се поставя така, че да може да зарастне под тъканта. След съответния период на зарастване и интеграция се прави втора операция, чрез която се открива импланта за да може да се сложи абатмента и зъбната конструкция.

Изборът дали да се направи едно или двуетапно поставяне на имплната гравитира около възможността да се избере най-добрия вариант за реконструкция на меката тъкан около липсващия зъб.

Поставяне на импланта веднага след екстракцията на зъба

Съхраняването на костта и намаляването на времето за лечение предполага имплантът да се постави веднага след екстракцията на зъба. От една страна така се намалява периода на лечение и може да подобри естетиката, тъй като се запазва вдлъбнатината на меката тъкан. От друга страна може да се увеличи риска от отхвърляне на импланта.

Възстановяване на зъбите

Фазата на протезиране започва, когато денталният имплант е добре интегриран (или има сигурност в неговата интеграция) и абатмента е поставен. Дори при технологията с ранно протезиране (при по-малко от 3-месеца) много стоматолози поставят временни зъби докато се потвърди процеса на остеоинтеграция. Протетичната фаза на възстановяване на импланта изисква еднакво количество технически  и хирургичен опит  по биомеханични съображения, особено когато трябва да се възстановят множество зъби. Стоматологът възстановява вертикалната оклузия (разстояние), естетиката на усмивката и структурната интегрираност на зъбите като в крайна сметка трябва да разпредели напрежението върху импланите.

Поддържане на зъбните импланти и протези

След поставянето им имплантите трябва да се почистват също като естествените зъби с цел отстраняване на плаката. Поради по-активното кръвообръщение във венечната тъкан трябва да се прави почистване и с конец за зъби. Имплантите губят прилежащата кост със скоростта на естествените зъби в устата. Например, ако пациентът страда от парадонтоза имплантът може да бъде засегнат от сходно заболяване. Порцеланът на коронките може да се оцвети, да се счупи или да се наложи да се поправя на всеки 10 години. Има вариации на трайността (живота) на зъбните корони в зависимост от мястото им в устата, натоварването, което носят и материалите, от които са изработени. При ползването на импланти за поддържане на тотална протеза е необходимо връзките да бъдат подменяни или освежавани на една или две години.

Какви са рисковете и усложненията в съответните етапи на имплантиране

Рискове по време на операцията

Поставянето на дентални импланти е хирургична операция и носи естествените рискове при хирургична намеса в т.ч. инфекция, кървене или некроза на тъканта около импланта и др.

Рискове през първите 6 месеца

Постоперативни рискове, веднага след операцията

• - Инфекция. Приемането на антибиотици преди операцията намалява риска от отхвърлянето на денталния имплант с 33%, но няма въздействие върху риска от инфекция.
• - Обилно кървене

 

Рискове от отхвърляне на зъбния имплант

Имплантът се тества за интеграция между 8 и 24 седмици. Има варианти на критериите, използвани за определяне дали имплантът е успешен или не. Най-широко използвания критерии са: липса на болка, подвижност, инфекция, венечно кървене, ренгенов контрол на костна регенерация или загуба на костта около импланта повече от 1,5 мм.

Успешността на имплантга е свързана с уменията на стоматолога, количеството и качеството на костта, оралната хигиена на пациента като най-важният фактор е първоначалната стабилност на импланта. Има вариации в степента на отпадане на импланта, поради индивидуални рискови фактори. Приблизителните стойности за отхвърляне на денталния имплант са от 1% до 6%.

Отпадането на импланта се случва рядко, когато инструкциите на стоматолога се спазват стриктно от пациента. При натоварването на импланта веднага след поставянето му, може да има по-висока степен на отпадане, защото това на практика е натоварване веднага след травма или екстракция. Процесът на остеоинтеграция е неуспешен, когато пациентът не е достатъчно здрав за да приеме имланта или има начин на живот и поведение, което противоречи на подходящата дентална хигиена, включително пушене и употреба на лекарства.

Дългосрочни рискове при дентални импланти

Има рискове, свързани с естетиката, включително висока линия на усмивката, лошо състояние на венците, трудности при съвпадането с естествените зъби, което може да доведе до нееднакви точки на контакт или нееднакви форми, кост която се „топи“, атрофира или се оформя по неподходящ начин, нереалистични очаквания от пациента или лоша орална хигиена. Има рискове, свързани с биомеханични фактори, когато геометрията на импланта не поддържа зъбите по същия начин както естествените. Това са случаи, при които има по-къс имплант, отколкото гнездото на корена, зъби, които са по-дълги от имплантите, които ги поддържат (неподходящ коефициент коронка към корен). Скърцането със зъби, загуба на кост или малкия диаметър на импланта също може да увеличи биомеханичните рискове. И накрая има технологични рискове, при които самия зъбен имплант може да се счупи.

В дългосрочен план отпадането на импланта се дължи или на загуба на кост около зъба и/или гингива (венечна тъкан), пери-имплантитис или механично отпадане на импланта. Тъй като имплантът няма емайл не може да отпадне поради кариес като естествените зъби.

Към днешна дата научните проучвания, макар и ограничени, показват че оцеляването на денталните импланти в дългосроен план (от 5 до 10 години) е 93 – 98 %.  в зависимост от клиничната употреба.

Критериите за успешното поставяне на импланти са функциониране поне 5 години без болка, ренгенов контрол на костна регенарация или перимплантитна загуба на кост по-малко от 1,5 мм., липса на кървене, липса на гнойни процеси в меките тъкани, липса на възникване на технически усложнения при протезите, тяхното функциониране и естетика. В добавка – пациентът не трябва да изпитва никаква болка, парестезия, да се храни и дъвче нормално.

Числата говорят за денталните импланти по следния начин:

При импланти с единични корони

• - Оцеляване на импланта  96.8 %
• - Фрактура на короната (счупване)  a) металокерамична или керамчина: 95.4 %;
• - Периимплантитис Peri-implantitis: 9.7%
• - Фрактура на импланта: 0.14 %
• - Отхлабване на абатмента или развинтване: 12.7%
• - Фрактура на абатмента: 0.35 %

 

При тотални фиксирани зъбни протези

• - Прогресивно загуба на кост във вертикала, но без загуба на функция (периимплантитис): 8.5%
• - Неуспешни след първата година – 5 % . Неуспешни след 5-тата година 7%
• - Фрактура на глазурата на протезата : след 5-тата година - от 13.5 до 30.6%; след 10-тата година  51.9 %; след 15-тата година : 66.6 %;
• - Фрактура на конструкцията в рамките на 10 години – 6 %
• - Нарушаване на естетиката в рамките на 10 години: 6.1 %
• - Охлабване на протезата  5 % след петата година и 15 % след 10-тата година.

Най-честото усложнение е фрактура или износване на зъбната структура, особено след 10-тата година при фиксираните зъбни протези като металокерамичните имат по-висока издръжливост сравнени с изработените от злато и акрил.

Подвижни зъбни протези

• - Охлабване на зъбната протеза – 33%
• - Необходимост от ребазиране на протезата или наличие на фрактура на закрепващия механизъм – 16 – 19 %

 

Какви са видовете дентални импланти?

• - Дентални импланти с форма на зъбен корен: най-общия тип импланти подходящ за всички потребители. Има около 18 варианта на този тип импланти. Всички направени от титании но с различна форма и текстура. Има съвсем малко доказателства, че имплантите с отностително гладка повърхност са по-малко податливи на пери-имплантитис, сравнени с имплантите с неравна повърхност и никакви доказателства, че даден определен тип импланти има значително по-дълготраен живот.
• - Зигоматик импланти (Zygomatic): дълъг имплант, който може да се закачи за костта на бузата преминавайки покрай максиларния синус и задържайки тотална горна протеза, когато костта липсва. Зигоматик имплантите предлагат новаторски подход при значителна загуба на кост в горната челюст. Не може да се каже, че имат някакви функционални предимства в сравнение с присаждането на кост. Единствено са по-малко инвазивни в зависимост от реконструкцията, която е необходима.
• - Импланти с малък диаметър – това са импланти с малък размер на диаметъра, състоящи се от един елемент, който е с обща конструкция на импланта и абатмента.  Понякога се използват за задържане или захващаща опора на протезата.

Типичният имплант се състои от титаниев винт (наподобяваш зъбен корен) с неравна или гладка повърхност. Повечето импланти се правят от търговски чист титан, чиято степен на чистота зависи от наличното количество въглерод, азот, кислород и желязо.

Повечето съвременни дентални импланти имат текстурна повърхност с цел увеличаване на контактната повърхност и увеличаване на потенциала на остеоинтеграцията на импланта.

И накрая едно обобщение с предимства и недостатъци на зъбните импланти

Предимства на денталните импланти

Недостатъци на денталните импланти

1.     Най-близкия естествен заместител на липсващите зъби 2.     Стабилни са при хранене в сравнение с подвижните зъбни протези. 3.     Не се налага да се изпиляват здрави зъби за закрепяне на зъбен мост. 4.     Подпомагат запазването на костта в челюстите. 5.     Подпомагат запазването на формата на лицето; 6.     Максимално запазване на вкусовите усещания в сравнение с подвижните протези 7.     Подпомагат запазването на собствените зъби, тъй като отнемат от тях излишна тежест и по този начин ги предпазва от неизбежно унищожаване

1.     Безспорно сериозен недостатък е   цената. 2.     Застраховките в повечето случаи не покриват лечението с  дентални импланти. 3.     Поставянето на дентални импланти е хирургична операция; 4.     Зъбите върху имплантите не са вечни и регулярно трябва да се подменят, поради износване 5.     През годините може да има костна загуба около импланта, което означава че последният трябва да се смени. 6.     Интеграцията на зъбния имплант отнема време. В общия случай от 3-и до 4-и месеца, тъй като поставянето на импланат е хирургична операция и костта зараства бавно. 7.     Зъбните импланти изискват изключително голяма ангажираност от страна на пациента и посещения при стоматолог на всеки от 3-и до 6 месеца.